Развитието на ландшафта

Ландшафтът е основа на живота или казано по друг начин: ние не се храним само с хляб.

Земеделието е начално производство. Изхранвайки хората, земеделието е основата на нашия живот и култура . В осъзнаването на тази благородна задача се корени главната мотивация на повечето добри земеделци.

През изминалите години се изясни за много кръгове от населението, че храната е нещо повече от хранителните вещества, които съдържа. Антропософски изследвания, по-новите от които на Урсула Балцер- Граф ( 1996), примерно, успяха да покажат, че жизнеността на хранителните продукти може да бъде различна по степен и не може да бъде възприета на физическо ниво, а се изразява в образи. Така че разликите между биологично- динамично, биологично-органичо и конвенционално произведения продукт могат да се направят в сляп тест. Други, работещи също с образните методи, установиха, че образните анализи на млякото от крава с рога, са съвсем различни от тези на млякото от крава с отстранени рога.

Сега да отидем още една крачка по-нататък –и това важи най-вече за биодинамичното земеделие- трябва да си изясним, че дори най-холистично подбраното хранене не е достатъчно за изхранването ни .

Ние се храним и от сетивните впечатления- от картини и образи, тонове, аромати и настроения, които всеки ден поемаме съзнателно и несъзнателно в себе си. Без тези впечатления ще залинеем както без храна и вода. Отначало не на физическо, а на духовно и душевно ниво. Качеството на тези впечатления е от решаващо значение за душевния ни живот, за мислите, до които стигаме, за нашето себеусещане, настроение и творческа нагласа- накратко, за това да бъдем човек.

И точно за това сетивно хранене ролята на земеделието има още една задача. Когато пътуваме или разхождаме се извън града, получаваме много сетивни впечатления от земеделските площи и селските стопанства. Такива сетивни впечатления формират нашето усещане за живота и благополучието. Изненадващо е да се види, че биологичното земеделие досега почти не е приело тази рещаваща за сетивното ни хранене роля на ландшафта, да не говорим за неговото съзнателно изграждане в обработваемите площи и стопанствата. Точно тук биологично-динамичното земеделие не прави изключение. Както доказаха някои изследвания, много био и био-динамични стопанства имат минимални достижения по отношение на естетиката и екологията на ландшафта и казано общо: по-малко от някои конвенционални стопанства.

Една от целите на тази статия е и да подтикне към целенасочени действия за хармонизиране и развиване на земеделския ландшафт, за да заеме той полагаемото му се място в ежедневния принос на стопанствата към живота ни.

С индустриализирането на селското стопанство типичният за първата половина на 20-ти век негов богат ландшафт коренно се изменя. Много видове ( растителни и животински) драстично намаляха заради интезивното земеделие. В днешно време, за да имаме „ хубав” ландшафт в населяваните и използвани от нас региони, трябва да го създаваме съвсем съзнателно – противодействайки на превишеното търговското мислене. Истина е, че земеделието се изхранва от продажбата на продукцията си и ландшафтът все още не се оценява като такъв продукт. Пионерска работа в тази посока се извършва от 1924 година, като ролята на ландшафта за организма на стопанството и като принос за обществото излезе на предни позиции в последните 10 години. Селския и земеделския туризъм, много по-свободното придвижване на хората в различните страни и култури и обогатяването с впечатления, създаването на ландшафтни академии и общности, допринесоха много за промяната в него.

Но какво всъщност е ландшафт?

„ Каквото вън, това и вътре и каквото вътре, това и отвън”, гласи афоризмът, за който смятаме, че е формулиран от гностика Хермес Трисмегист. По- концентрирано определение на това, какво е ландшафт, вероятно не може изобщо да бъде дадено. „ Вън” са възприятията ни, все още свободни от понятия, а „вътре” е умствената, понятийна, структурираща дейност на човека. Когато погледнем един ландшафт, двете се сливат в едно, в „обект”, който можем да обхванем в понятия и за който можем да определим една атмосфера. Обектът се поражда от движението между „вътрешен” и „външен” ландшафт, в движението на махалото между възприятие и мислене. Ландшафтът не е просто предмет или обект, а е обект, в чието създаване ние участваме и чрез мисленето си. Това виждане, толкова нетипично за ежедневното ни мислене, изгражда един от фундаментите на антропософията и важи не само за ландшафта като обект, а за всеки обект. Когато възприемаме предметите от ежедневието, мисловният процес често не е така съзнателен- стол, маса, кола- тяхното възприемане се е превърнало в мисловна привичка.

Обикновено хората на изкуството са тези, които внасят в привичните обекти такива елементи, че предизвикват събуждане на мисленето по време на възприемането им, така нареченото „аха-преживяване”, благодарение на което се събуждаме за действителността. За разлика от „ ежедневните предмети” ландшафтът ни улеснява от самото начало в проследяването на това, как се поражда действителността: той няма толкова ясно обособени граници като повечето предмети, така че ние сме тези, които ги определят, а от друга страна в ландшафта могат да бъдат възприети и безбройните му други аспекти, всеки от които не може да бъде превърнат в навик и неизменност. Така че ландшафтът е точно обратното на предмет с постоянни и неизменни граници, изглежда като нещо много лично, субективно. Винаги когато се упражнява работа с ландшафта, упражненията показват едно и също: Хората възприемат от един ландшафт напълно различни неща, защото всеки разглежда ландшафта от различна гледна точка и тя е не пространствена, а духовна. Това, което групата хора наблюдава по време на упражнението, е един и същи ландшафт от гледна точка на „ даването на възможност да се наблюдава едно и също”, но това, което е резултат от наблюденията, може да се разглежда с пълно право като напълно различни ландшафти.

И така стигаме до въпроса: Кой тогава е „ правилния”, „подходящия” ландшафт? Тук искаме да тръгнем по един прагматичен път:

Когато проследим резултатите от индивидуалните наблюдения на ландшафта, установяваме, че те се определят до голяма степен от личната биография на наблюдаващия. Всеки внася в ландшафта, който гледа, свои образи, родното си място, своите привлечени и самоизработени привички. Винаги когато обсъждаме това, което сме наблюдавали, се опитваме да отделим привнесеното от личнотото ни вътре ( проектираното от нас), от това, което съществува в ландшафта независимо от нашата лична история. Така стигаме до изкуството на социалната пластика, към която спада и съвместното пластициране на един благотворен ландшафт, тоест от взаимодействието на индивидуалните възприятия и наблюдения на група хора. Критерият тук е да се намери общ водещ образ и то изхождайки от самия ландшафт, а не от спектъра на личните желания.

В това динамично разбиране на ландшафта като процес между обект и субект, той никога не е в окончателен вид. Ландшафтът се намира в постоянен процес на създаване и развитие между два процеса: от една страна, чрез нашите възприятия за него, какъвто е, а от друга- нашите лични, вътрешни възприятия, както и тези на епохата ни, както и образи, създадени от нови вдъхновения и интуиции. Така, както създаваме ландшафта вътре в себе си, поемайки външния свят в себе си, ние го създаваме и вън- чрез делата си.

Тази статия е много далеч от идеята да дава рецепти. Ландшафите са твърде индивидуални, твърде различни са ситуациите в стопанствата и твърде различни са приоритетите, които си поставят различните стопани. Но може би няколко примера биха подпомогнали индивидуалния подтик в посока развитие на ландшафта в стопанствата.

Биодинамичните изходни гледни точки към развитието на ландшафта са заложени в самата същност на този земеделски метод.

Обикновено свързваме био-динамичното земеделие с грижите за почвеното плодородие, специалните компостни и полеви препарати и включването на космичните ритми в работата. Но целта на развитието на ландшафта е неделима част от него, както заради значението му за пълноценния живот на човека, така и заради „ интимните природни взаимодействия”, заради

„ съвместния живот на животното и растението в земеделското стопанство”, за които говори Щайнер в 7-ма лекция от земеделския курс през 1924-та. Тогава той набляга на значението на

„ пъстрия свят на насекомите, който в определен период от годината пърха около растенията” и на значението на птиците за света: „ Днешното човечество няма правилното разбиране за това, какво означава прогонването на определени видове птици от определени области.... за цялото земеделско и горско стопанство”.

Най-важната основа на биодинамичното земеделие е възприемането и работата на едно земеделско стопанство като един жив организъм. Идеално изграденото земеделско стопанство „би трябвало да се приближава към това състояние на индивидуалноста, завършена в себе си. Това означава, че трябва да се създадат условия, в които човекът да разполага със всичко необходимо му за производството, вътре, в самото стопанство, включително и животните..... В идеалното земеделско стопанство внесеното отвън трябва да се разглежда като лекарство за едно заболяло стопанство”. ( Земеделски курс. 1924)

Тогава, както и сега, е трудно за повечето хора да се осмелят да живеят в кръговрата на такъв организъм. Изглежда им твърде рисковано и трудоемко. Но самото това усещане е част от свой собствен кръговрат: именно разпадането и разрушаването на затворените в себе си земеделски индивидуалности по причина на политически или индустриални подбуди, отнема на човека жизнените сили, чрез които той изпълнява естествената му в еволюционен план роля в днешния свят: ролята на човек, който ползва съзнателно своите лични и планетарните ресурси, човек, чиито Аз е в състояние да се постави като съзнателна движеща сила в центъра на индивидуалността на едно стопанство, което означава – да служи. И да бъде част от естествените космично-земни процеси, но не консумираща, пасивна и атавистична, а съзнаваща, отговорна за процесите, зависещи от нея и творяща.

Именно мисленето в кръговрати доведе биолозите и земеделците до толкова дълбоки прозрения, толкова дълбоки, че екологичните взаимовръзки в ландшафта са вече напълно саморазбиращи се.

В случая човекът осъзнава, познава и развива ландшафта като свързващо звено, създаващо реалността между обект и субект. Щайнер отива още едно ниво по-нагоре и разглежда индивидуалността на стопанството в нейните аспекти на астралност и азовост. Така излизаме над физическото възприятие за окръжаващия ни свят- тук става напр. дума за астрализиращото качество, което внасят в един ландшафт птиците- то замира и се появява заедно с тях. Усещането за одушевеност на един ландшафт зависи пряко от присъствието на птиците в него.

За жалост в съвременните стопанства често се концентрираме само върху растежа на растенията, като носител на краен продукт. Когато изключим хармоничното развитие на ландшафта от стопанските си приоритети, ние си отнемаме възможността да живеем в цялостна среда, която е в състояние да дарява здраве по естествен начин, подкрепен и доразвит от благотворна човешка дейност. Изхождайки от историята на човешкото съзнание, пред нашето развитие в днешно време стоят нови задачи- „ изхранването” на природата е една от тях. Множество възможности за това са свързани именно с развитието на ландшафта чрез земеделието. Стремежът е самият ландшафт да стане наша грижа и задача, а не икономическата изгода от него. В селското стопанство и аграрната индустрия се завръща тенденцията за запазване и възстановяване на биотоповете и индивидуалния ландшафт. Само след няколко години икономическите ползи от такива действия са видими,. Ползите, с които започнахме този разговор – ползите за виталния, чувстващ и мислещ човек, както и за членовете на другите природни царства на планетата в еволюционен план, могат да бъдат изживени лично като здраве, сила, спокойствие, яснота и воля за действие. Темата е твърде обхватна за рамките на една статия, както и всички предхождащи я от този цикъл. Неговата роля е по-скоро маркираща и надяваме се стимулираща личното свободно търсене.

Един практически аспект от темата можете да намерите по-долу в Инф. бюлетин (1/2012, РаДа), посветен на живия синор (полезащитен пояс) като елемент на ландшафта в процес наопазване, развитие и инструмент на екологичното равновесие в рамките на земеделските стопанства и техните дейности.

По Р-во по био-дин земеделие ФИБЛ/Деметер, Татяна Благоева

П.П. Моля, имайте предвид, че Бюрото за консултации и информация по биодинамично земеделие РаДа не съществува вече в този си вид.

Изтеглете: Инф. бюлетин 1/ 1/2012/ РаДа – Живият синор

Биодинамично земеделие
Елате при нас в групата
Социално фермерство и биодинамично земеделие