Фермата на утрешния ден

(Проучване социалната терапия на хора с увреждания
в условията на фермата „Бушбергхоф”, Германия)
Автори: Галина Трифонова и Аделина Фисинска

(със съкращения)
І Раздел
Описание на фермата

1.1    История на фермата
Фермата  съществува още от преди Втората световна война. По време на войната сградите са били разрушени при бомбардировки и на територията е било създадено летище. 
Хората, които са живели на територията на фермата, са били привърженици на антропософската идея още от времето преди войната. Бабата и лелята на сегашният отговорник за социално-терапевтичната общност, Патриция Ридерер, са познавали Р. Щайнер и са били едни от първите евритмисти и учители по евритмия. Тази привързаност към антропософията е намерила материален израз при възстановяването на основната жилищна сграда във фермата. Тя удивително много прилича на Гьотеанума в Дорнах, Швейцария.
През петдесетте години на 20 в. група млади западногермански фермери започват дискусия за бъдещето на земеделието. Постепенно се раждат идеи за създаване на общество, което да подкрепя земеделието чрез нови форми на земевладение, на коопериране и на икономика. 
Г-н Т. Гро, живял и работил в Бушбергхоф от 1968 до 1986г., е един от  радетелите за създаването на това общество, подкрепящо земеделието, което по-късно се нарича „икономическа общност”, CSA. Написва и книга на тази тема: „Общество за подкрепа на земеделието” с подзаглавие „Обществото подкрепя фермерите, фермата подкрепя членовете на обществото”.
През 1968 г. предишният собственик на фермата, Карл-Август Лос, дава фермата си – земята, сградите, машините и животните – като дарение на LBF точно за тази цел: създаване на «икономическа общност» за подкрепа на земеделието. Пак тогава на територията на фермата се създава и антропософска социално-терапевтична общност. Първоначално биодинамичното земеделие е толкова непопулярно, че предизвиква фалит на фермата. С времето идеите за биодинамично земеделие и за общество, което да подкрепя това земеделие стават все по-популярни и днес фермата, като реализация на антропософските идеи на Р. Щайнер и неговите последователи се радва на заслужен успех и уважение.
Днес фермата не принадлежи на никого. Собствеността върху земята е неутрална, на тръст, организация, която не формира печалба и за това не се облага с данъци.  Нейните  цели са:
•    Подкрепа на образованието;
•    Проучвания  и научни изследвания;
•    Опазване на земята;
•    Фермерство.
 В нея се практикуват нови форми на коопериране:
•    Коопериране между фермери;
•    Потребителите гарантират заемите на фермерите.
След 1988г. се установява термина „икономическа общност” (Wirtschaftsgemeinschaft) по метода „Общност в подкрепа на земеделието”.
Какво означава „общност да подкрепя земеделието”?
На първо място това означава общността да споделя заедно с фермерите риска и отговорността за земеделието. Освен това организирането на икономическия процес се предава в ръцете на братството между фермерите и потребителите и между самите потребители.
Така стъпка по стъпка фермата Бушбергхоф става пионер в биодинамичното земеделие в Германия. За тази дейност е удостоена  с федерална награда за биологично земеделие за 2009г., като едно от първите успешни и трайни екологични и биологично чисти предприятия в Саксония, пионер и водещо във функционирането на "икономическа общност" (CSA).
С времето идеите на биодинамичното земеделие и на икономическата общност са намерили разпространение както в Германия, така и в Австрия, САЩ и други страни.  
   
1.2    Сгради
В настоящият момент на територията на фермата са построени 5 сгради. Три от тях са жилищни и две - стопански постройки. За целите на социално-терапевтичната работа специално внимание заслужава най-малката жилищна сграда, построена за нуждите на обитател, който трудно понася човешкото общество и се нуждае от повече време, прекарано в самота.
В близкото село Фуленхаген фермата има още една жилищна сграда, пекарна и  свинеферма.
Главната, най-голямата жилищна сграда, която прилича на Гьотеанума, е сърцето на фермата. В нея са основните жилищни помещения за голямата част от обитателите и офис помещенията.
Помещенията в тази сграда са три вида: частни помещения на семейство Ридерер и г-жа Гро, жилищни и битови помещения за хората с увреждания и техните помощници, и помещения, които се използват едновременно от семейството и социално-терапевтичната общност.

  Германската държава има строги изисквания към помещенията, обитавани от хора с увреждания и периодично осъществява различни форми на контрол. Едно от важните изисквания, осъществено във фермата, е всеки човек с увреждане да има собствена стая и санитарен възел. Както и достатъчно кухненска посуда,спално бельо, перилни и почистващи препарати. 

Фермата има един основен кухненски блок с трапезария, оборудван с достатъчно инвентар да може да се приготви храна и да се хранят заедно на обяд тридесетина обитатели. Освен тези помещения, голямата къща има още два по-малки кухни с  трапезарии. В тях обитателите се хранят в по-малки групи на закуска и вечеря.

Основната кухня

Трапезарията към нея

 Сградата притежава дневна с библиотека и голям салон за музикални, артистични и социални дейности, а за арттерапия се използва и голямата трапезария. Във всички сгради за украса се използват картини и малки пластики, изработени от обитателите или камъни с интересни форми или цветове. В тази част има и голям тъкачен стан.

Дневната

Библиотеката с първи
издания на Щайнер

Салонът

Тъкачен стан

Втората жилищна сграда е проектирана така, че да може да се обитава от едно семейство с деца и няколко жилищни помещения със съответни санитарни възли за хора с увреждания.
Най-малката жилищна сграда се състои от стая и санитарен възел за един обитател.

Най-голямата стопанска сграда е многофункционална. Има жилищна част за семейството на отговорника за кравефермата.  В нея се намира и ателието за арттерапия.
По-голямата част от стопанската сграда е обор за осемдесет крави и телета и сеновал с плевня. Третата част на тази сграда, сравнително малка като обем, но много важна за фермата, е мандрата. В нея се помещават съоръженията за преработка на кравето мляко. Произвежда се прясно и кисело мляко, краве масло и осем вида сирена, включително „Гауда” и „Камамбер”. Прави впечатление доброто техническо оборудване на мандрата.

Седмична сбирка на всички,
които  живеят и работят във
фермата пред мандрата

Оборът с отделението
за телета  

Има и още две стопански постройки, които са предназначени за съхранение и ремонт на селскостопанската техника. 

Освен тези постоянни сгради в двора на фермата се намират няколко дървени   постройки за отглеждане на кокошки, зайци, гълъби, фазани и папагали и голяма лека постройка за съхранение на велосипеди. Има и няколко парници, покрити с найлон.         



Парниците

1.3. Двор и обработваема земя
Фермата притежава 100 хектара земя.
Най-близо до главната жилищна сграда е разположена цветната градина, в която живописно хаотично са засадени удивително разнообразие от цветя. Най-голямо е разнообразието на рози, градински ружи, дори полски мак, мента, лавандула, клематис.

Цветната градина

Близо до сградите на фермата са разположени парниците, част от овощната и зеленчуковата градина. За парниците и зеленчуковата градина се грижи градинар. За цветната градина се грижи г-жа Ридерер с помощта на част от хората с увреждания и техните помощници.

Зеленчуковата градина

Нива с пшеница

В безупречен ред са засадени по няколко реда от различни видове салати, лук, грах, цвекло, тикви, много редове с целина и ягоди. Всички зеленчуци са в такива количества, че да изхранват обитателите на фермата и потребителите. В парниците се отглеждат краставици, чушки и домати, сини домати. Съществуват и значителни насаждения с френско грозде, малини и други храстовидни плодове. Дворът на фермата е живописно обграден с черешови, ябълкови и орехови дървета. Борове, върби и други видове дървета придават допълнителен колорит и очарование на красивия пейзаж около къщите.

Обработка на зеленчуковата
градина              

Човек с увреждания се грижи
за цветната градина

На нивите на фермата се отглеждат картофи и зърно.
За нивите, хлебарницата и свинефермата се грижи един човек.

1.4. Машини и съоръжения
На непредубедения посетител фермата прави впечатление на добре снабдена с машини, съоръжения и материали за дейност.
Така  всяка кухня разполага с електрическа и газова печки с фурни, а голямата кухня – с голяма професионална печка за готвене. Освен това всички кухни имат хладилници, а в избеното помещение има голяма хладилна камера, температурата в която се контролира ежедневно. Голямата кухня е снабдена и с достатъчно инвентар за готвене и сервизи и прибори за храна. Кухненските шкафове са пълни с прибори, посуда и чай и кафе. Складовите помещения към всяка кухня са добре заредени с необходимите хранителни продукти и санитарно-хигиенни материали.
В пералното помещение има три перални, две гладачни машини и няколко шкафа за съхранение на препаратите за чистене и пране, за изгладеното спално бельо и хавлиени кърпи, за изпраните кърпи за почистване. Има и достатъчно на брой прахосмукачки. Във всички помещения и шкафове на къщите се поддържа ред и хигиена.
Сградите се отопляват с локално газово парно.
Фермата има няколко леки коли, включително малък автобус. 
Свинефермата и кравефермата са модерно оборудвани за отглеждане на животни и преработка на мляко и месо.
В зеленчуковата градина всички етапи на отглеждане на зеленчуците – от засяването на семената в различни по големина саксии за разсад до засаждане, поливане и окопаване са механизирани. Наблюдавахме само ръчно прибиране на реколтата от ягоди, салати, манголд.

ІІ Раздел
2. Хората във фермата

На територията на фермата „Бушбергхоф” живеят и се трудят около 40 човека.    Тя се обитава постоянно от 26 човека: четири семейства – 14 човека и 12 човека с увреждания. Освен тях непостоянно живеят някои от помощниците на хората с увреждания и практиканти, ангажирани в различните производства на фермата.
    Във фермата работят хора с различна квалификация и опит: специалисти по мениджмънт; зеленчукопроизводство и зърнени култури; по отглеждане на животни и производство на различни видове мляко и сирене; хлебари; учители по музика, евритмия, арттерапия; масажист, помощници на хората с увреждания.Освен тях прави впечатление доста голямата група – 8 човека -  млади хора на ученическа възраст – практиканти и работещи почасово, извън училище, във фермата.

2.1.Организация и управление на фермата
Фермата е собственост на тръст, организация за „икономическа общност” (CSA) като форма на антропософска биодинамична икономика. Това определя философията на структурата, управлението и организацията на компанията. Като отделна структура на територията на фермата е организирана социално-терапевтична общност.
Тук, и във фермата, и в лечебно-терапевтичната общност, видяхме на практика реализиран тричленният социален организъм на Р. Щайнер: свобода в духовната сфера, равенство в правните отношения и братство в икономическата област.
В ежедневието дейността на фермата се управлява равнопоставено от фермерите-отговорници по земеделие и свиневъдство, краварство и млекопреработване, зеленчукопроизводство и отговорникът за мениджмънта на фермата и дейността на социално-терапевтичната общност.
Принципът на равнопоставеност е намерил израз и във факта, че те работят наравно с всички останали в ежедневието на различните производства. Наблюдението ни е, че тяхната грижа е да създадат добри материални условия за живот и дейност и да удовлетворят нуждите и желанията на хората във фермата и на потребителите.
Във всяко от направленията има по 1-2 специалисти, освен отговорниците, които се грижат за спазване на технологичните изисквания. Широко се прилага системата за почасов труд. Така в дейността както на фермата, така и на терапевтичната общност са заети определени дни или часове в седмицата домакини от близките до Бушбергхоф селища и ученици. В тази система се включват и арттерапевтите. Друг тип договорни правоотношения се установяват с учениците-практиканти в областта на биодинамичното земеделие. Използването на тези различни договорни отношения е начин да се намалят основните разходи. 
Хората с увреждания и техните помощници са заети главно с битови дейности,  работа в цветната градина и бране на билки.
Значимо преживяване за нас беше усещането за свобода на избора, важно както за нас, така и за хората с увреждания. Обикновено всеки се справяше с обичайните си задължения, а решаваше свободно как да се включи в задачите за деня. Известна свобода имаше и в решението дали да участваш или да не участваш в терапевтичната дейност, но тя беше така интересна и се провеждаше в толкова доброжелателна атмосфера, че всички, включително и ние, с готовност се включвахме в нея.
Принципът на братството в производството тук, във фермата, има две измерения.
Едното може да се разгледа чрез взаимоотношенията между хората-производители в различните направления и хората с увреждания. Хората с увреждания се хранят изключително с продукти, произведени във фермата – прясно и кисело мляко, масло, осем вида сирене, зеленчуци, плодове, картофи, хляб, птиче, свинско и телешко месо. В замяна част от издръжката, която държавата дава за тях, финансира различните производства на фермата. От друга страна  част от хората с увреждания работят в производствата и получават  заплата, която използват за лични нужди.
Другото интересно за нас измерение на братството са взаимоотношенията със потребителите.
Фермата има няколкостотин потребители. Те дават определена сума на година, според предварително договорен годишен план. В замяна получават продукцията на фермата, без да се измерва количество и да се калкулира цена. Т.е., продукцията, която искат и получават спонсорите не се измерва и не отговаря точно на парите, които те са дарили.
Продуктите, произведени по биодинамичен начин, са твърде скъпи на пазара. При това в магазина не може да се контролира качеството им от купувачите. Получавайки продукцията направо от фермата, потребителите фактически контролират качеството на храната си и я получават на по-ниски от пазарните цени. За гражданите на Германия тези две изгоди са твърде значителни и фермата има възможност да привлече достатъчно потребители.
На 28.6 от 2 до 6 часа беше проведено годишно общо събрание на тръста. На него беше отчетено изпълнението на финансовия план за предходната година. На базата на плана и обсъждането се приеха финансовите споразумения с отделните потребители и семейства. Финансовият резултат от общото събрание удовлетвори както фермерите, така и потребителите.
Събранието ни впечатлени със спокойната, делова и дружелюбна атмосфера. Като всички антропософски сбирки, на които присъствахме, събранието започна с класическа музика, в изпълнение на трио музиканти. Беше организирано в две части, като в първата част беше представена компютърна презентация  във връзка с биодинамичното земеделие. Коктейлът се състоя между двете части на събранието и храната, която се поднесе, беше плод на съвместните усилия на фермерите и потребителите: част от тях донесоха направени в къщи сладкиши. Българското участие в коктейла беше много подходящо: мурсалски чай от Родопите, наред с кафе, мляко и минерална вода, приготвени във фермата. Четиримата фермери – отговорници на различните производства направиха кратки изложения, но акцента на събранието бяха обсъжданията, не техните изказвания.

Годишно събрание на тръста

Коктейлът в почивката

Животът и дейностите на хората във фермата се подчиняват на няколко ритъма.
Производствените ритми произтичат от изискванията на биодинамичното земеделие и изискванията на съответните производства. Те са различни в зеленчукопроизводството, зърнопроизводството, животновъдството и преработката на животинската продукция.
Дневният ритъм, на който се подчиняват всички във фермата е:
7,30 часа –8 часа - закуска;
8      часа – 10часа – работа;
10 – 10,30 часа – почивка за чай и кафе;
10,30 – 12 часа – работа;
12 – 14 часа – обяд и обедна почивка;
14 – 14,30 часа – чай, кафе;
14,30 – 18 часа – работа, арттерапия;
18 часа – вечеря.
Все пак фактът, че юни е в разгара на усиления селскостопански сезон определи и „нарушенията” на дневния режим от фермерите и работниците в различните производства: и в 23 часа хората работеха на полето или акушираха на новородени теленца.
За хората с увреждания режимът е основа на ежедневието. Прави се всичко възможно планът за седмицата да е готов в края на предишната седмица и да не се правят необосновани промени. Спонтанни промени в него не се приемат доброжелателно и не се поощряват.  

2.2. Финансиране
    Фермата „Бушбергхоф” е необичайно място за българите по финансиране и реализация на селскостопанска продукция.
Тя разполага със 100 хектара (ха) земя, като за зеленчукопроизводство са отделени 7 ха. Останалата земя се използва за зърнопроизводство, производство на картофи и за храна на свине, овце, птици и 80 крави.
Фермата е осъществила затворен цикъл на производство. Хората тук сами си произвеждат зърното за посев, разсадите, обновяването на стадата с млади животни. Биологичните отпадъци използват за храна на животните и за приготвяне на компост.
Цялото производство на фермата е екологично и биологично чисто. Както отбелязахме, за Германия това значи скъпа продукция.
И нищо от тази продукция не излиза на пазара, не се продава.
От къде се финансира производството?
Приходите на тръста, който управлява фермата идват единствено от потребителите.
Формирането на финансирането се базира на факта, че 1 ха земя може да изхрани 4 човека. Тогава 84ха обработваема земя могат да изхранят 336 човека. На територията на фермата живеят 36 човека. Значи тя може да изхрани още 300 човека или 90 домакинства.
На тези 90 домакинства всеки вторник между 5 и 8 вечерта се разпределя земеделската продукция.

През м.юни тръстът изготвя подробен перспективен финансово – производствен план, в който се описва какви ще бъдат всички разходи: от тези за различните производства, необходимата нова техника до разходите за телефон през годината.

Този план се предлага на потребителите за обсъждане на годишното събрание. След това се разпределя между тях.
Специални са финансовите взаимоотношения между тръста – собственик на фермата и социално-терапевтичната общност.
Социално-терапевтичната общност използва за храна изключително продукцията на фермата. За нея от сметката на общността, формирана от издръжките на хората с увреждания, се превеждат суми по сметката на тръста-собственик. За своята работа в различни производства пък хората с увреждания получават заплащане от тръста.
Ние, като непредубедени наблюдатели, сме възхитени от този начин на функциониране на фермата: цялата продукция намира ритмичен пласмент и са осигурени необходимите средства за издръжка и поддръжка на фермата, независимо от възможни щети от природни бедствия и следващ нисък добив на продукция.
Потребителите пък получават висококачествена храна с контролиран произход на ниска цена заедно с възможността да общуват с природата, децата им да учат на място всичко за произхода на храната и съзнанието, че са част от един нов начин на стопанисване, производство и разпределение на земеделска продукция и че защитават природата по достоен начин.   

 

Продукция на фермата(2)

Разпределени продукти

ІІI Раздел
Социално – терапевтична общност

1.1 Хората

    Организирането на социално-терапевтична общност на територията на ферма за биодинамично земеделие е единствена по рода си в областта около Хамбург.
Във фермата пребивават 12 човека с умствени и психични увреждания и 5 човека, които се грижат ежедневно за тях. Преобладават хората с диагноза шизофрения, аутизъм, изоставане в умственото развитие. Някои от тези хора са прекарали от 15 до 25 години от живота си в тази ферма.
Пребиваването им във фермата е целогодишно. Всяка събота и неделя и три седмици през лятото имат възможност да прекарват в къщи, сред близките си. Два пъти месечно е организирано ходене на пазар.
При постъпване в общността тези хора имат около една седмица да преживеят себе си в различни дейности и да решат дали искат да останат тук и с какво ще се занимават.
Всеки от хората с увреждания има трудови задължения: един почиства пътеките от плевели и прибира провизиите от колата в складовите помещения; четирима помагат в кухнята и рисуват етикети за бурканите със сладко, което се произвежда за нуждите на общността; един снабдява кухните с млечните произведения от мандрата; двама се грижат за цветната градина и др.. Както вече споменахме, част от хората с увреждания работят в различните производства и получават допълнително заплащане за това: един работи в мандрата и един - в зеленчукопроизводството и др.. Хигиената на жилищните им помещения и баните се поддържа от тях самите. Хигиената на трапезариите и кухните се поддържа от помощниците с помощта на хората с увреждания. Впечатлението ни е, че определените трудови задължения осмислят деня и живота на хората със затруднения и ги приобщават към общността. Ритъмът и редът, в който се извършват, им придават спокойствие и сигурност.

Хората с увреждания готвят и правят сладко:

Хората с увреждания се грижат за хигиената, за двора около къщата и косят тревата

Осигуряване на свобода в духовната сфера - при избора и извършване на дейностите от хората с увреждания - и пълноценното изживяване на всеки процес, са главната цел на отговорната за дейността на социално-терапевтичната общност г-жа Патриция Ридерер. Нейната идея е, че свободният избор на дейност и практикуването на тази дейност осигуряват възможност за разгръщане на Аз-а на болните хора, дават им положително индивидуално и социално самочувствие.
Друг важен антропософски момент в дейността на общността е осигурената възможност за упражняване на различни видове арттерапия: музика, рисуване и моделиране, лечебна евритмия и масаж. Занимаването с тези дейности е ритмично през цялата седмица, винаги след обяд. Така рисуването и моделирането са в понеделник; във вторник е заниманието с музика; в четвъртък са индивидуалните занимания по евритмия.

В арттерапията се използва темперни бои и маслени пастели и глина, в музиката – ударни инструменти: различни видове барабани, кастанети, дървени пръчици, дайре, пияно. На всеки член на терапевтичната общност се отделят по 15 минути за лечебна евритмия.

 

Произведенията на хората с увреждания като част от украсата на помещенията в дома

Удивителен е животът в терапевтичната общност. Тук наистина е поставен знак на равенство между здравите хора и тези, които имат увреждания. При съществуващата езикова бариера, ние в началото не успявахме да направим разлика между едните и другите. Дванадесетте човека са приети в едно семейство и наистина атмосферата, която цари в общността е много близка до семейната. (Да не кажем, че е далеч по-спокойна и целебна от живота в много от българските семейства от здрави хора.) Намерен е деликатният баланс между личното пространство на семейството, личните пространства на отделните обитатели и общата социална дейност за двете общности. Г-жа Редерер познава в подробности семейната история на отделните обитатели, историята на заболяванията и  терапиите им. Трудовите дейности, които извършват са толкова подходящи за всеки от тях, че имахме чувството, че дори фобиите им са превърнати в социално значими дейности.Така една жена с очевидна фобия за миене и триене беше оставена да почиства трапезарията след хранене и тя прекарваше в извършване на тази дейност почти цял ден.   Помощниците им излъчваха добронамереност и като че ли тяхното главно задължение беше да помагат на хората с увреждания чрез личния пример да довършват започнатите дейности и да решават в зародиш възникващите не дори конфликти, а недоразумения.

   

Спокойната и приятелска атмосфера в общността

Социално – терапевтичната общност е прекрасен пример за това колко добри навици могат да се създадат в хората с увреждания. Тук „Bitte” и „Danke” бяха най-често употребяваните думи, а зараждащи се конфликти се решаваха спокойно, с понижен глас и мека усмивка от помощниците. Удоволствие беше да се храним на добре подредена маса, с пълен комплект прибори – нож, вилица, малка лъжичка, цветя и приятен мирис на прясно приготвена храна. Хората спокойно се изчакваха всички да заемат местата си, да се запали свещта, да се каже молитвата преди хранене Всеки получаваше толкова храна, колкото поискаше и толкова пъти, колкото беше нужно, за да се нахрани. Всички дружелюбно разговаряха, изчаквайки и най-бавните да свършат с храненето. Почистването на масата след хранене се извършва заедно от всички. Прави впечатление и факта,  че не се дели работата на мъжка и женска и мъжете мият чинии, избърсват ги, помагат в кухнята. Освен това на маса те се държат много джентълменски – наливат чая и кафето, грижат се съседките им да имат хляб, масло или друго от поднесената храна.
Вече казахме, че хората от общността се хранят изключително с продукти, произведени във фермата. На закуска и вечеря имат възможност да избират между няколко вида хляб, сирене, салам, сладка, прясно и кисело мляко, чай, безкофеиново и обикновено кафе, минерална вода. На обяд се предлага едно ястие от няколко вида зеленчуци (картофи, червено цвекло, манголд), месо, риба, яйца, салата и лек десерт от кисело мляко с ягоди, мляко с ориз и ягоди, например. Прави впечатление пестеливото използване на солта и сведеното до минимум използване на захарта. За подслаждане се използват сладката и фруктовата захар на плодовете. Впечатляващ е и факта, че храна не се изхвърля, дори за компост или за храна на животните. Готви се толкова, колкото може да се изяде. Ако остане храна, се запазва в хладилната камера и се предлага за вечеря.
 Уважението към индивидуалните предпочитания е основен принцип в дейността на терапевтичната общност. Така вече казахме, че за човека, който не иска да живее сред хора, е построена отделна къщичка, човека, който се храни само с необработена храна му се предоставя винаги такава храна, този, който обича птиците, получава възможност да отглежда гълъби, фазани и папагали и цялата общност му съдейства за това. Нашият интерес към детските градини и работата с вълна веднага беше уважен и ние получихме възможност да посещаваме една седмица валдорфската детска градина в близкия град Мьолн, най-добрата в околността, и там ни беше осигурен учител по работа с вълна за едно занимание от 3 часа!
През този месец хората с увреждания имаха възможност да обогатят представата си за света чрез кратка еднодневна екскурзия до Балтийско море и зоологическата градина в Любек, участие в местен празник в близкото село, периодичното ходене на пазар в близки градчета.
Разбрахме, че хората с увреждания са изпитание не само за българското общество. Те са изпитание и за германското. Така хората от терапевтичната общност се приемат въздържано от местното общество в близкото село, въпреки четиридесетгодишната история на  общността на това място. Нещо повече. Ръководителката на общността също е приета въздържано, въпреки ангажираността и в социалния живот на селото.
В същото време е удивителен начинът, по който семейството на г-жа Ридерер приема хората с увреждания – наистина като част от семейството. Малко са ръководителите на социални заведения в България, които, като нея, ще заведат десетина човека с различни увреждания на работното място на сина си за да го разгледат. Или ще поканят класа на дъщеря си в къщи, където живеят 12 човека с увреждания.

1.2.Професионалната подготовка на хората, които се грижат за фермата и за хората с увреждания.
За професионалната подготовка на работещите във фермата разбрахме два интересни момента.
Първият е свързан с подготовката на работници във фермите по биодинамично земеделие.
Професионалната им подготовка е 4 години и половина, след завършване на дванадесетокласно валдорфско училище. Тя преминава основно като практика по няколко месеца в различни ферми: конеферма, кравеферма, зеленчукопроизводство и др.. Част от тази практика може да бъде и във ферми извън Германия. Четат се и лекции, но те са около една седмица, един път месечно.
Второто, което разбрахме, е свързано с подготовката на помощниците на  хората с увреждания.
Те имат възможност да учат социални дейности в учебни заведения като това  в Щутгард, чийто сертификати са признати и от държавата, и от антропософското общество. Професионалната подготовка е със статус на средно специално образование и се получава в тригодишен курс след средното образование. По време на този педагогически курс участниците решават дали ще се специализират за работа в детска градина, начален курс или за работа с хора с увреждания. Четат се и лекции, но образованието има преди всичко силна практическа насоченост. Участниците сами си търсят и уреждат къде, в какви заведения и учреждения да карат практиката си. В края на втората година се очаква вече да са решили в каква посока ще специализират.
За успешната работа с хората с увреждания е важна не само професионалната подготовка, но и темперамента, личните качества и уменията за общуване. За съжаление не можахме да наблюдаваме как се прави подбор на помощниците на хората с увреждания.
Наблюдавахме процес на подбор в детската градина и нямаме основание да мислим, че във фермата е по-различен.
В детската градина предстоеше да бъдат назначени 3-ма учители. Всички кандидати се канят да работят в няколко предварително уточнени дни в групите  с двамата учители и тяхната работа се наблюдава внимателно от всички. Особено значение има мнението на колегите от групите, където предстои да бъдат назначени новите учители. Представянето на този практически „изпит” е решаващо за назначаването на работа.   


ІІІ Раздел
Заключение

Фермата „Бушбергхоф е единствена по рода си в района на гр. Хамбург, Германия. Тя е единствена по рода си и за нас, двете българки, озовали се случайно там.
Преди всичко тя ни увери, че идеите на Р. Щайнер не са утопия и че с ум, сърце и воля могат да се превърнат в ново бъдеще за земеделието и за хората с увреждания. Вечният устрем на човека към свобода, братство и равенство тук е намерил съвършена, съвременна и хуманна реализация. Без строга йерархична бюрократична структура, конгреси и събрания с дълги и скучни доклади, корупция и сталинистки методи на „работа” с хората, а тихо, неуморно и упорито!
Постигнатото от тях е толкова невероятно, че предизвика у нас дълбок размисъл, ентусиазъм и искрено намерение да дадем всичко от себе си, за да доближим осъществяването на такава формация и в България.  
Тя ни накара да се замислим за мотивите ни за работа с хора с увреждания, отношението ни към тях и организацията на дейностите ни с тях.
Показа ни колко тънка е границата между здравите хора и хората с увреждания; че човек е първо човек и след това болен; че ако потърсиш доброжелателно и непредубедено, винаги ще намериш онази отправна точка – умение, предразположение, дори фобия, около която може да се изгради достоен трудов и социален живот за човека с увреждане и да се укрепи неговия Аз; че се изисква търпение и постоянство в спазването на установените ритми и режими и колко те са важни за лечебната атмосфера около хората с увреждания; че свободата, братството и равенството не са само красиви думи, но и основа на производствени, социални и емоционални отношения; че хората с увреждания са също толкова чувствителни към изкуството, колкото и здравите хора и че то, изкуството, наистина придава други измерения на техния живот и  ги превръща в достойни творци.
Поучителната история на г-жа Ридерер е пример за нас колко несправедлив може да е живота в непосредствен житейски план и как понякога плащаш със социална изолация за достоен идеен, социален и професионален избор. Въпреки всичко нейният пример вдъхновява с това, как човек може да бъде удовлетворен и щастлив в своя свят на съмишленици, работа, изкуство, красиви ритуали и благодарни хора с увреждания.
 А когато в този свят попадне някой българин с широко отворени, невярващи очи като Алиса в Страната на чудесата…..Има защо да се чувства доволна от постигнатото г-жа Ридерер: участва в съществуването на една утопия, на една организация и се грижи за хора  от утрешния ден…….. 
Социално фермерство / включващо фермерство

Елате при нас в групата
Социално фермерство и биодинамично земеделие