Все още в България, а и в голяма част от Европа и света, включващото фермерство е непознато като явление. То обединява концепцията за чиста храна, полезен живот и социална подкрепа в общност.
На практика това е био или биодинамична ферма (или комплекс от ферми), в която хора с увреждания/заболявания са включени в общия живот и работа.
Още през 50-те години на ХХ век в Европа започва дискусия за бъдещето на земеделието и за изграждане на общност между ангажираните с производството и самите потребители. Опирайки се на нови разбирания за тази общност, се създават редица стопанства, в които се поставят основите на мрежа от ферми, при които водещо е:
-кооперирането между фермите - това дава възможност за разпределяне на производството, като след това продукцията се обменя помежду им;
-гарантиране на изкупуването на продукцията от страна на потребителите.
Общността между производители и потребители се основава на доверие, подкрепа и равнопоставеност.
На малко по-късен етап съвсем закономерно се прибавя и още нещо:
-включва се социална терапия - в общността на производителите се приемат хора с увреждания или заболявания, които участват в работата според възможностите си.
Жители на всяка ферма обикновено са: 2-4 фермерски семейства, които постоянно живеят там , между 5 и 15 човека с увреждания (зависи от капацитета на стопанството), всеки от които има определени задължения, и социални работници, които подпомагат включените хора в тяхното ежедневие. Самите социални работници обикновено не живеят във фермата, а пътуват от близкото населено място, но има и изключения.
Какво прави включващото земеделие: първо то доказва, че човекът със заболяване/увреждане чрез връзката си със земята и приемащите го хора може да осмисли живота си и да подобри състоянието си, т.е. налице е пряк лечебен ефект. Второ - показва нагледно, че когато си в общност, допринасяш за нея всекидневно с присъствието и труда си. Трето - представя здрава и сплотена общност, която може да се самоиздържа, променяйки съдбата на всеки един в нея - с или без заболяване - и сама активно развивайки се. Като говорим за подобна общност, ние разбира се имаме предвид и потребителите.
С какво се занимават хората с увреждания в една такава ферма: една част от тях, ако увреждането/заболяването разрешава, работят на полето, грижат се за животните. Друга част са ангажирани с дейности около къщата - почистване, готвене, отглеждане на цветя, трети - с приготвянето на зимнина (сладко, туршии и др.) за потребителите от общността. Никой не е принуден да работи нещо, което не му допада, или нещо, което не е съобразено с възможностите му. За тази цел се прибягва до помощта на социалните работници, които познават много добре затрудненията и силните страни на всеки включен човек.
Около един път месечно се прави обща среща с всички обитатели и работещи във фермите, на която всеки може да дискутира вълнуващите го въпроси. Така се постига общо съгласие по важните теми и се предотвратява неразбирането, липсата на информация и недобрата комуникация.
Това далеч не означава, че всеки човек може да стане част от ферма. При някои общото физическо или психическо състояние не позволяват, но при други това е най-подходящият жизнен път. Въпросът е да се намерят хора, които да повярват в това.
Няма да заблуждавам никого и да казвам, че всичко става много лесно. Изисква се търпение, за да въведеш новия човек в работата, да създадеш подходящия му работен ритъм и да му помогнеш да свикне със задачите си. Нивото на помощ зависи от състоянието на човека.
Във включващите стопанства (има такива в Германия, Холандия, Финландия, Англия и др.) работят предимно хора с психични или умствени затруднения - това са две много големи групи, които трудно намират своето място в обществото, изолирани са и без самочувствие, че могат да бъдат полезни. Така се чувстват те не само в България, а навсякъде, където не им е дадена възможност да осъществят себе си и да се чувстват нужни - базисни потребности на човека по принцип.
Как са започнали да функционират включващите стопанства - леко, постепенно, не изведнъж. С един човек с увреждане за по няколко часа, после с още един.... Тук няма норма, няма нищо задължително - всяко стопанство, решило да включи такъв човек, определя как да започне. Разбира се, може да получи помощ от хора, които професионално се занимават с хора с увреждания.
Съществуващите включващи стопанства вече са преминали дълъг процес на развитие и растеж и сега могат да се похвалят с устойчивост, високо качество на продукцията (повечето са сертифицирани от „Деметер“) и активна подкрепяща общност. Но всяко от тях е имало трудности, които се е наложило да преодолее, за да стигне до настоящото си състояние.
Още за тези стопанства:
-продукцията се получава от потребителите - членове на общността без посредник. Като се имат предвид високия стандарт на производство и в пъти по-високата цена, на която се предлагат подобни продукти на пазара, липсата на посредник между производител и потребител сваля значително цената;
-всяка година се прави годишен план, съгласуван с всички участници в общността; на базата на този план се разпределя сумата, която потребителите могат да дадат предварително, а впоследствие да получат продукцията.
Това, разбира се, не е утопия. В подобна ферма не винаги всичко върви гладко. Има я зависимостта от времето, от потребителите, от съвместната работа... Понякога възникват конфликти, недоразумения, спорове. Но има едно нещо, което е причина подобни трудности да се преодоляват - цялостната житейска нагласа на хората, свързана с разбиране за общността преди всичко като за братство между хората.
З. Вълкова
Сдружение по антропософска лечебна педагогика и социална терапия
* Статията е публикувана в сп. "Органично" брой 3/2013
12.03.2013
Трапезарията в Бушбергхоф-Германия | Централната сграда в Бушбергхоф-Германия |
Обердорф Беретсвил-Швейцария | Обердорф Беретсвил-Швейцария |
Социално фермерсЕлате при нас в групата
Социално фермерство и биодинамично земеделие
тво / включващо фермерство