Промененият поглед към хората с увреждания

"...Корените на лечебната педагогика – практика и наука, самата още нуждаеща се от развитие, произхождат някъде от началото на научните и социални развития от новото времe, времето, в което самият човек започва да става все по-осъзнат. Началото й се характеризира преди всичко с две промени:
* хората с увреждания вече не биват изоставени сами на себе си, вече не остават необразовани, бедни и окаяни;
* съдбата им вече престава да бъде разглеждана като неотменима, дадена от Бога участ
, защото първите лечебни педагози откриват методи, с чиято помощ хора с увреждания могат да преминават обучителни стъпки, оставали затворени преди това за тях. Чрез разкриването и развитието на педагогическите и лечебно-педагогическите методи човекът вече може да бъде разглеждан като същество, способно да се развива.
С това си пробива практически път мисълта, че човекът може да бъде разбиран не само като природно, но и като културно и духовно същество.
Погледът към способността за развитие на човека се предхожда от един друг опит. Първите лечебни педагози биват засегнати и докоснати вътрешно от често окаяните житейски ситуации на хората с увреждания: те вече могат да предизвикват съчувствие.
В тях се събужда въпросът, който по-късно Достоевски превръща в централен въпрос на човека: «Как мога да бъда щастлив, докато дори само един човек страда?» ..."
Рюдигер Грим